Между вечер и ден
Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“,
звездите напомнят: „Не всичко е зле“.
Във хаоса откриваме тайна шега,
животът е лодка, но с примка в ръка.
Така, на ръба между вечер и ден,
си крачим в живота със битов рефрен.
Във всяка усмивка, във сянка, във вик,
живее светът и е толкова шик.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бончо Бончев Todos los derechos reservados