Между вечер и ден

Когато денят си отива със вик,

а здрачът рисува със въглени лик,

светът се смалява до шепа мечти,

които съня ни парощално шепти.

И точно когато си мислим: „Добре“,

звездите напомнят: „Не всичко е зле“.

Във хаоса откриваме тайна шега,

животът е лодка, но с примка в ръка.

Така, на ръба между вечер и ден,
си крачим в живота със битов рефрен.
Във всяка усмивка, във сянка, във вик,
живее светът и е толкова шик.