20 jul 2007, 13:39

Междубуквие

  Poesía
692 0 2
 

Стерилно бели полета и успоредни редове

приютяват черното на моя безпорядък.

В думите си вплитам чужди гласове,

осакатени сетива и душевен припадък.

                     

Смачкани листове и задраскани фрази

застилат преродената в мен тишина.

Между буквите пропълзяват зарази,

инфектирани чувства и вирусна суета.


Бележки под черта и редактиран епилог

са затиснати между твърдите ми корици.

Съблечен от скобите финален монолог

излюпва цветове върху моите скици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...