20 июл. 2007 г., 13:39

Междубуквие

693 0 2
 

Стерилно бели полета и успоредни редове

приютяват черното на моя безпорядък.

В думите си вплитам чужди гласове,

осакатени сетива и душевен припадък.

                     

Смачкани листове и задраскани фрази

застилат преродената в мен тишина.

Между буквите пропълзяват зарази,

инфектирани чувства и вирусна суета.


Бележки под черта и редактиран епилог

са затиснати между твърдите ми корици.

Съблечен от скобите финален монолог

излюпва цветове върху моите скици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...