Стерилно бели полета и успоредни редове
приютяват черното на моя безпорядък.
В думите си вплитам чужди гласове,
осакатени сетива и душевен припадък.
Смачкани листове и задраскани фрази
застилат преродената в мен тишина.
Между буквите пропълзяват зарази,
инфектирани чувства и вирусна суета.
Бележки под черта и редактиран епилог
са затиснати между твърдите ми корици.
Съблечен от скобите финален монолог
излюпва цветове върху моите скици.