4 feb 2018, 21:54

Междусезонно

  Poesía
1.3K 6 10

Някъде съм те срещала.

С вятър си пращал песни.

Ти си ми бил копнежът.

Чел си ми дните често.

 

Сигурно няма пясък,

споменът щом е пяна.

Студ — времеви отрязък

с обич неизживяна.

 

Зима — невидим корен

с нещо, по теб пораснало.

Сляпа съм, но говоря —

с думи приспивам пряспа.

 

Пролет — самотна тичинка,

зърнала първо утро.

Пладне и лъч, затичан

право към мен. Навътре.

 

Лято — парлива рана,

солник и морско синьо.

Допир (часът е ранен).

Плажът — след нас изстинал.

 

Есенен празен свещник.

Мирис на дъжд в комина.

Някога съм те срещала.

Жалко, че се разминахме.

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На всички благодаря за вниманието! Споделената емоция е винаги по-пълноценна.
    Ех, Джак, ако пролетите ни реагираха на погалване, щяхме да сме недосегаеми диваци с минзухарена смелост.

    Пенелопа е тази бреза. Вече знам – Пенелопа.
    Всяка пролет смолата ѝ чака сигнал от морето.
    И когато кълвач по корубата бяла потропа,
    припознава не рана, а кораб сред клоните клети.

    Поздрав и на теб!
  • Ти можеш да направиш всичко с думи, дори и пряспа да приспиш, защото в тези думи има градивна магия! В тях наистина има и музика, за което те поздравявам!
  • Един минзухар се подаде преди две седмици.Близо до няколкото трънки и дива череша дето засях..Доста дивашка трактовка предвид Пролетта..и брезата дето й говоря и милвах..и спря да расте за да ме изчака.. И чака...

    Поздрави!Хубава рана
    Джак
  • !...
  • Красиво е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...