4 feb 2018, 21:54

Междусезонно

  Poesía
1.3K 6 10

Някъде съм те срещала.

С вятър си пращал песни.

Ти си ми бил копнежът.

Чел си ми дните често.

 

Сигурно няма пясък,

споменът щом е пяна.

Студ — времеви отрязък

с обич неизживяна.

 

Зима — невидим корен

с нещо, по теб пораснало.

Сляпа съм, но говоря —

с думи приспивам пряспа.

 

Пролет — самотна тичинка,

зърнала първо утро.

Пладне и лъч, затичан

право към мен. Навътре.

 

Лято — парлива рана,

солник и морско синьо.

Допир (часът е ранен).

Плажът — след нас изстинал.

 

Есенен празен свещник.

Мирис на дъжд в комина.

Някога съм те срещала.

Жалко, че се разминахме.

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На всички благодаря за вниманието! Споделената емоция е винаги по-пълноценна.
    Ех, Джак, ако пролетите ни реагираха на погалване, щяхме да сме недосегаеми диваци с минзухарена смелост.

    Пенелопа е тази бреза. Вече знам – Пенелопа.
    Всяка пролет смолата ѝ чака сигнал от морето.
    И когато кълвач по корубата бяла потропа,
    припознава не рана, а кораб сред клоните клети.

    Поздрав и на теб!
  • Ти можеш да направиш всичко с думи, дори и пряспа да приспиш, защото в тези думи има градивна магия! В тях наистина има и музика, за което те поздравявам!
  • Един минзухар се подаде преди две седмици.Близо до няколкото трънки и дива череша дето засях..Доста дивашка трактовка предвид Пролетта..и брезата дето й говоря и милвах..и спря да расте за да ме изчака.. И чака...

    Поздрави!Хубава рана
    Джак
  • !...
  • Красиво е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...