Междусезонно
Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък,
споменът щом е пяна.
Студ — времеви отрязък
с обич неизживяна.
Зима — невидим корен
с нещо, по теб пораснало.
Сляпа съм, но говоря —
с думи приспивам пряспа.
Пролет — самотна тичинка,
зърнала първо утро.
Пладне и лъч, затичан
право към мен. Навътре.
Лято — парлива рана,
солник и морско синьо.
Допир (часът е ранен).
Плажът — след нас изстинал.
Есенен празен свещник.
Мирис на дъжд в комина.
Някога съм те срещала.
Жалко, че се разминахме.
---
© Станислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти можеш да направиш всичко с думи, дори и пряспа да приспиш, защото в тези думи има градивна магия! В тях наистина има и музика, за което те поздравявам!
-
Един минзухар се подаде преди две седмици.Близо до няколкото трънки и дива череша дето засях..Доста дивашка трактовка предвид Пролетта..и брезата дето й говоря и милвах..и спря да расте за да ме изчака.. И чака...
Поздрави!Хубава рана
Джак -
!...
-
Красиво е!
-
Поздравления, Стенли!...
-
Еха! Оригинално и много красиво! Поздравления!
-
Чудесна поезия!
-
Аз, като един изпълнителен чирак, си слушам Майстора.
И щом той казва, че има музика, значи музика има. Благодаря, Краси! -
Един дактил и два хорея. Звучи различно и ýдарно. И в тая музика – всичките сезони – минали и бъдещи.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ех, Джак, ако пролетите ни реагираха на погалване, щяхме да сме недосегаеми диваци с минзухарена смелост.
Пенелопа е тази бреза. Вече знам – Пенелопа.
Всяка пролет смолата ѝ чака сигнал от морето.
И когато кълвач по корубата бяла потропа,
припознава не рана, а кораб сред клоните клети.
Поздрав и на теб!