Междусезонно
Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък,
споменът щом е пяна.
Студ — времеви отрязък
с обич неизживяна.
Зима — невидим корен
с нещо, по теб пораснало.
Сляпа съм, но говоря —
с думи приспивам пряспа.
Пролет — самотна тичинка,
зърнала първо утро.
Пладне и лъч, затичан
право към мен. Навътре.
Лято — парлива рана,
солник и морско синьо.
Допир (часът е ранен).
Плажът — след нас изстинал.
Есенен празен свещник.
Мирис на дъжд в комина.
Някога съм те срещала.
Жалко, че се разминахме.
---
© Станислава All rights reserved.
