4.02.2018 г., 21:54

Междусезонно

1.3K 6 10

Някъде съм те срещала.

С вятър си пращал песни.

Ти си ми бил копнежът.

Чел си ми дните често.

 

Сигурно няма пясък,

споменът щом е пяна.

Студ — времеви отрязък

с обич неизживяна.

 

Зима — невидим корен

с нещо, по теб пораснало.

Сляпа съм, но говоря —

с думи приспивам пряспа.

 

Пролет — самотна тичинка,

зърнала първо утро.

Пладне и лъч, затичан

право към мен. Навътре.

 

Лято — парлива рана,

солник и морско синьо.

Допир (часът е ранен).

Плажът — след нас изстинал.

 

Есенен празен свещник.

Мирис на дъжд в комина.

Някога съм те срещала.

Жалко, че се разминахме.

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На всички благодаря за вниманието! Споделената емоция е винаги по-пълноценна.
    Ех, Джак, ако пролетите ни реагираха на погалване, щяхме да сме недосегаеми диваци с минзухарена смелост.

    Пенелопа е тази бреза. Вече знам – Пенелопа.
    Всяка пролет смолата ѝ чака сигнал от морето.
    И когато кълвач по корубата бяла потропа,
    припознава не рана, а кораб сред клоните клети.

    Поздрав и на теб!
  • Ти можеш да направиш всичко с думи, дори и пряспа да приспиш, защото в тези думи има градивна магия! В тях наистина има и музика, за което те поздравявам!
  • Един минзухар се подаде преди две седмици.Близо до няколкото трънки и дива череша дето засях..Доста дивашка трактовка предвид Пролетта..и брезата дето й говоря и милвах..и спря да расте за да ме изчака.. И чака...

    Поздрави!Хубава рана
    Джак
  • !...
  • Красиво е!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...