Молитвите за дъжд през лятото

се сбъдват винаги наесен.

Листата правят видим вятъра,

а локвите са с цвят небесен.

Животът сякаш да напомни фактите, 

за своя кръговрат логичен,

"наужким" го смени с "на практика"

и теб изпрати да ме наобичаш. 

Навън вали правдоподобно, 

накратко казано - почти. 

В душата ми бе тъй подводно, 

но ти сълзите ми изпи. 

И аз сега, междусезонен, 

с чадър ли да те вардя, гола ли? 

Със страст събличам те - виновен, 

че трябваше без теб да мога. 

И питам Господ в личен разговор - 

Дали не сбърках във молитвите, 

но в отговор, че не напразно е, 

Той даде ми да пиша стихове. 

За разлика от преди време, 

сега отдадох се на творчество, 

в което миналото не е бреме, 

за моят дар от Бог, пророчески. 

Аз иначе търпя развитие

но мойте Музи мрат с пороци. 

Една единствена ми дава смисъл, 

а всички бивши са уроци. 

Добре, че лятото на тръгване 

покой остави ми психически, 

и гледам в локвите небесносини, 

щастлив - героят си лирически! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

19.09.2023