Междусезонно
Молитвите за дъжд през лятото
се сбъдват винаги наесен.
Листата правят видим вятъра,
а локвите са с цвят небесен.
Животът сякаш да напомни фактите,
за своя кръговрат логичен,
"наужким" го смени с "на практика"
и теб изпрати да ме наобичаш.
Навън вали правдоподобно,
накратко казано - почти.
В душата ми бе тъй подводно,
но ти сълзите ми изпи.
И аз сега, междусезонен,
с чадър ли да те вардя, гола ли?
Със страст събличам те - виновен,
че трябваше без теб да мога.
И питам Господ в личен разговор -
Дали не сбърках във молитвите,
но в отговор, че не напразно е,
Той даде ми да пиша стихове.
За разлика от преди време,
сега отдадох се на творчество,
в което миналото не е бреме,
за моят дар от Бог, пророчески.
Аз иначе търпя развитие
но мойте Музи мрат с пороци.
Една единствена ми дава смисъл,
а всички бивши са уроци.
Добре, че лятото на тръгване
покой остави ми психически,
и гледам в локвите небесносини,
щастлив - героят си лирически!
©тихопат.
Данаил Антонов
19.09.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
