7 sept 2008, 21:00

Мека носталгия

Poesía » Versos blancos

1.1K 0 3

На простора пред мен мисли съм провесил
и очите ми закриват за света,
една след друга падат капките
и съхне мисълта,
гъделичкана от вятъра -
мисълта за теб, любов, и за това кога ще се появиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sarra61 (Вяра Енева)

Много е хубаво...и тъжно...Красиви метафори... Вярвай и си пожелай силно...и ще се появи ! Вярата сбъдва мечти ! Поздрави!

2008-09-14T10:33:17+03:00
natalia (Наталия Божилова)

Красиво е и тъжно

2008-09-07T23:28:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

мека носталгия...като нежно кадифе...
красиво пишеш, Серафим...с обич.

2008-09-07T23:14:41+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0