Мекици

12 ene 2016, 22:29

Poesía » Otra

1430 0 2

На баба ми мекиците бяха весели слънца,

неомърсени от агресията на днешната суета,

недокоснати от манията за непържена храна,

бабините ми мекици бяха усмихнати деца.

На баба ми мекиците миришеха на доброта,

раздаваха се с мазни пръсти от ръка на ръка,

ядяха се с лакома, натъпкана до пръсване уста,

бабините ми мекици бяха свят на топлина.

Баба ми пържи мекиците си в рая сега,

ние сме бледи, самотни, злояди деца,

изоставени от грижовната ù ръка,

гризем корички от бляскава нищета.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2016-08-23T01:09:19+03:00

Уникално написано.Поздравления!
Eia (Росица Танчева)

2016-02-27T14:33:22+02:00

!!!