8 sept 2015, 20:02

Мексико, Чили и аз 

  Poesía » Civil
361 0 1

Мексико, Чили и аз

 

В Мексико свлачище хора заля,

в Чили спасяват миньори,

стачка в Париж, а във Ница – заря –

гледам на всичко отгоре.

 

Някога, някога бях аз народ,

станах сега диаспора.

Днес – съществуване, вчера – живот –

гледам на всичко отгоре.

 

Пътища много. Избирай! Но кой

дал би ми смисъл, опора,

дълбочина, светлина, не застой ?

Карам отгоре-отгоре...

 

За мексиканци, погребани в кал

мисъл в главата не тлее.

Що ли Декарт не е казал така:

Щом се прозявам – живея”?

 

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Пътища много. Избирай! Но кой
    дал би ми смисъл, опора,
    дълбочина, светлина, не застой?"
    Поздравления за тази творба!
Propuestas
: ??:??