Sep 8, 2015, 8:02 PM

Мексико, Чили и аз 

  Poetry » Civilian
345 0 1

Мексико, Чили и аз

 

В Мексико свлачище хора заля,

в Чили спасяват миньори,

стачка в Париж, а във Ница – заря –

гледам на всичко отгоре.

 

Някога, някога бях аз народ,

станах сега диаспора.

Днес – съществуване, вчера – живот –

гледам на всичко отгоре.

 

Пътища много. Избирай! Но кой

дал би ми смисъл, опора,

дълбочина, светлина, не застой ?

Карам отгоре-отгоре...

 

За мексиканци, погребани в кал

мисъл в главата не тлее.

Що ли Декарт не е казал така:

Щом се прозявам – живея”?

 

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Пътища много. Избирай! Но кой
    дал би ми смисъл, опора,
    дълбочина, светлина, не застой?"
    Поздравления за тази творба!
Random works
: ??:??