Мексико, Чили и аз
Мексико, Чили и аз
В Мексико свлачище хора заля,
в Чили спасяват миньори,
стачка в Париж, а във Ница – заря –
гледам на всичко отгоре.
Някога, някога бях аз народ,
станах сега диаспора.
Днес – съществуване, вчера – живот –
гледам на всичко отгоре.
Пътища много. Избирай! Но кой
дал би ми смисъл, опора,
дълбочина, светлина, не застой ?
Карам отгоре-отгоре...
За мексиканци, погребани в кал
мисъл в главата не тлее.
Що ли Декарт не е казал така:
“Щом се прозявам – живея”?
© Владимир Костов All rights reserved.
