Мексико, Чили и аз

8.09.2015 г., 20:02 ч.

Поезия » Гражданска

360 0 1

Мексико, Чили и аз

В Мексико свлачище хора заля,

в Чили спасяват миньори,

стачка в Париж, а във Ница – заря –

гледам на всичко отгоре.

Някога, някога бях аз народ,

станах сега диаспора.

Днес – съществуване, вчера – живот –

гледам на всичко отгоре.

Пътища много. Избирай! Но кой

дал би ми смисъл, опора,

дълбочина, светлина, не застой ?

Карам отгоре-отгоре...

За мексиканци, погребани в кал

мисъл в главата не тлее.

Що ли Декарт не е казал така:

“Щом се прозявам – живея”?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.