3 nov 2010, 9:10

Меланхолична

  Poesía
1.3K 0 9

Заплетена душа - 

 ранена птица,

пленено в страховете ми

 дете.

Заплувала в

 мътилката на  

дните

 нахлули в процепите на 

живот

 пленен.


Заплетена сред мрака  

е незряща,

 но чува всяка стъпка

 на деня, 

  когато след нощта

 безсънно спяща,

  пристъпва

светло тихо

през съня.


Заплетена от

мислите си вчера,

на призраците ще обърне

гръб.

И на деня ръката

ще поеме 

да извърви 

в   / не/ сън

пак своя път.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...