3 nov 2010, 9:10

Меланхолична

  Poesía
1.3K 0 9

Заплетена душа - 

 ранена птица,

пленено в страховете ми

 дете.

Заплувала в

 мътилката на  

дните

 нахлули в процепите на 

живот

 пленен.


Заплетена сред мрака  

е незряща,

 но чува всяка стъпка

 на деня, 

  когато след нощта

 безсънно спяща,

  пристъпва

светло тихо

през съня.


Заплетена от

мислите си вчера,

на призраците ще обърне

гръб.

И на деня ръката

ще поеме 

да извърви 

в   / не/ сън

пак своя път.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...