Nov 3, 2010, 9:10 AM

Меланхолична

  Poetry
1.3K 0 9

Заплетена душа - 

 ранена птица,

пленено в страховете ми

 дете.

Заплувала в

 мътилката на  

дните

 нахлули в процепите на 

живот

 пленен.


Заплетена сред мрака  

е незряща,

 но чува всяка стъпка

 на деня, 

  когато след нощта

 безсънно спяща,

  пристъпва

светло тихо

през съня.


Заплетена от

мислите си вчера,

на призраците ще обърне

гръб.

И на деня ръката

ще поеме 

да извърви 

в   / не/ сън

пак своя път.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...