Nov 3, 2010, 9:10 AM

Меланхолична

  Poetry
1.3K 0 9

Заплетена душа - 

 ранена птица,

пленено в страховете ми

 дете.

Заплувала в

 мътилката на  

дните

 нахлули в процепите на 

живот

 пленен.


Заплетена сред мрака  

е незряща,

 но чува всяка стъпка

 на деня, 

  когато след нощта

 безсънно спяща,

  пристъпва

светло тихо

през съня.


Заплетена от

мислите си вчера,

на призраците ще обърне

гръб.

И на деня ръката

ще поеме 

да извърви 

в   / не/ сън

пак своя път.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....