Меланхолично

20 sept 2008, 8:14

Poesía » Otra

406 0 1

Знойна утрин, парещи дървета,

огнен кръг разхвърля златна лава..

пуста улица, сама пътека,

на спокойни минувачи се надява.

Мирни люлки, празни пейки,

сън обзел е горското съзнание,

само Слънцето, жестоко греейки,

слуша глухото мълчание.

Аз надничам през прозореца,

и блуждаейки в омание,

знам единствено, че клоните

виждат моето страдание.

6.08.2008г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.