Меланхолично
Знойна утрин, парещи дървета,
огнен кръг разхвърля златна лава..
пуста улица, сама пътека,
на спокойни минувачи се надява.
Мирни люлки, празни пейки,
сън обзел е горското съзнание,
само Слънцето, жестоко греейки,
слуша глухото мълчание.
Аз надничам през прозореца,
и блуждаейки в омание,
знам единствено, че клоните
виждат моето страдание.
6.08.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
