Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
Sep 20, 2008, 8:14 AM

Меланхолично 

  Poetry » Other
407 0 1

Знойна утрин, парещи дървета,

огнен кръг разхвърля златна лава..

пуста улица, сама пътека,

на спокойни минувачи се надява.

 

Мирни люлки, празни пейки,

сън обзел е горското съзнание,

само Слънцето, жестоко греейки,

слуша глухото мълчание.

 

Аз надничам през прозореца,

и блуждаейки в омание,

знам единствено, че клоните

виждат моето страдание.

 

 

 

 

 

 

 

6.08.2008г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??