19 dic 2006, 10:51

Меланхолия

  Poesía
1K 0 0
Горчива целувка
изпраща луната.
Най-тъжна милувка
докосва земята.
Защо да мечтая,
защо да бленувам?
Частица от рая...
не! В ада пътувам.
Лъч светлинка
през прозореца влиза.
Нима съм сама
във поредната криза!?
Дали на земята
дошла съм със цел?
Колко болка в душата
е сънят ми довел!
Да съм обичана, грешна
това ли ми е съдбата?
И от мъката днешна
как да избавя луната?
Да докосна с мечти
сърцето и в мрака...
не мога, силно боли
а тя ме чака ли чака!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...