19 dic 2006, 10:51

Меланхолия

  Poesía
1K 0 0
Горчива целувка
изпраща луната.
Най-тъжна милувка
докосва земята.
Защо да мечтая,
защо да бленувам?
Частица от рая...
не! В ада пътувам.
Лъч светлинка
през прозореца влиза.
Нима съм сама
във поредната криза!?
Дали на земята
дошла съм със цел?
Колко болка в душата
е сънят ми довел!
Да съм обичана, грешна
това ли ми е съдбата?
И от мъката днешна
как да избавя луната?
Да докосна с мечти
сърцето и в мрака...
не мога, силно боли
а тя ме чака ли чака!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...