Горчива целувка изпраща луната. Най-тъжна милувка докосва земята. Защо да мечтая, защо да бленувам? Частица от рая... не! В ада пътувам. Лъч светлинка през прозореца влиза. Нима съм сама във поредната криза!? Дали на земята дошла съм със цел? Колко болка в душата е сънят ми довел! Да съм обичана, грешна това ли ми е съдбата? И от мъката днешна как да избавя луната? Да докосна с мечти сърцето и в мрака... не мога, силно боли а тя ме чака ли чака!