Dec 19, 2006, 10:51 AM

Меланхолия

Poetry

1K 0 0

Горчива целувка изпраща луната. Най-тъжна милувка докосва земята. Защо да мечтая, защо да бленувам? Частица от рая... не! В ада пътувам. Лъч светлинка през прозореца влиза. Нима съм сама във поредната криза!? Дали на земята дошла съм със цел? Колко болка в душата е сънят ми довел! Да съм обичана, грешна това ли ми е съдбата? И от мъката днешна как да избавя луната? Да докосна с мечти сърцето и в мрака... не мога, силно боли а тя ме чака ли чака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0