19.12.2006 г., 10:51

Меланхолия

1K 0 0
Горчива целувка
изпраща луната.
Най-тъжна милувка
докосва земята.
Защо да мечтая,
защо да бленувам?
Частица от рая...
не! В ада пътувам.
Лъч светлинка
през прозореца влиза.
Нима съм сама
във поредната криза!?
Дали на земята
дошла съм със цел?
Колко болка в душата
е сънят ми довел!
Да съм обичана, грешна
това ли ми е съдбата?
И от мъката днешна
как да избавя луната?
Да докосна с мечти
сърцето и в мрака...
не мога, силно боли
а тя ме чака ли чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...