19.12.2006 г., 10:51

Меланхолия

1K 0 0
Горчива целувка
изпраща луната.
Най-тъжна милувка
докосва земята.
Защо да мечтая,
защо да бленувам?
Частица от рая...
не! В ада пътувам.
Лъч светлинка
през прозореца влиза.
Нима съм сама
във поредната криза!?
Дали на земята
дошла съм със цел?
Колко болка в душата
е сънят ми довел!
Да съм обичана, грешна
това ли ми е съдбата?
И от мъката днешна
как да избавя луната?
Да докосна с мечти
сърцето и в мрака...
не мога, силно боли
а тя ме чака ли чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...