За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи,
наситени със сладостна омая,
във тъмното задъханото „Още!...”,
и на кое небе съм да не зная?
Нахвърлял бях на тази тема
любовни стихове с дузини ...
Но моята със тях да вземе
да пали печката!... Изстинах!... ...