Меланхолия през октомври
За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи,
наситени със сладостна омая,
във тъмното задъханото „Още!...”,
и на кое небе съм да не зная?
Нахвърлял бях на тази тема
любовни стихове с дузини ...
Но моята със тях да вземе
да пали печката!... Изстинах!...
В тях чувствата споделях съкровени,
за любовта, за нейните устои!...
Защо ли огънят не взе ме мене,
а изгори списанията мои?...
Пак с думите на Йотата ще кажа:
„Ех, за народа загуба велика!” *
Нескромно е, но мисля си, че даже
подвързан том на тях би бил прилика...
Сега ли?... Ми кротувам и се гуша
до вярната и примерна съпруга.
И как похърква тихичко я слушам...
Не мисля никак да я сменям с друга...
Защото нея как ще я омая?
Ченето в чашата почива нощем...
Да фъфля стихове – не иде, зная!...
И няма кой да шепне в мрака: „Още!...”
Октомври е... затуй съм се разкиснал!...
Я, по-добре да стегна аз колана,
с торбичка в джоба и без вредни мисли,
към „Кауфланд” – промоцийка да хвана!...
_________________________________________
* - „Чичовци” – Ив. Вазов.
© Роберт All rights reserved.
