О, Мелницата на света е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!
И тя поглъща хора и явления!
Човекът е за нея един отбрулен лист!
Дори да е посрещал бури и течения
и пръскан от калта- не е останал чист .
Живота ни е смесица от кръговрати...
Живота не е просто една антисмърт!
Той е създаване, решение, преврати.
В началото е раждане-На края -Смърт! ...