Мелницата

О, Мелницата на света  е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!

И тя поглъща хора и явления!
Човекът е за нея един отбрулен лист!
Дори да  е посрещал бури и течения
и  пръскан  от калта- не е останал  чист .

Живота ни е  смесица от кръговрати...
Живота не е  просто една  антисмърт!
Той е създаване, решение, преврати.
В началото е раждане-На края -Смърт!

И в тая сложна  смесица от кръговрати.
Човекът има своя собствен кръговрат...
За него тук Смъртта, Безсмъртие изпрати!
Без него няма да го има този свят!

Макар, че мелницата на света е безпощадна,
и в нея всичко живо става прах,
Самия аз от Времето  ни ще ще открадна,
да знаят внуците, че  преди тях живях!
    1970г. София