Мелницата
Мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!
И тя поглъща хора и явления!
Човекът е за нея един отбрулен лист!
Дори да е посрещал бури и течения
и пръскан от калта- не е останал чист .
Живота ни е смесица от кръговрати...
Живота не е просто една антисмърт!
Той е създаване, решение, преврати.
В началото е раждане-На края -Смърт!
И в тая сложна смесица от кръговрати.
Човекът има своя собствен кръговрат...
За него тук Смъртта, Безсмъртие изпрати!
Без него няма да го има този свят!
Макар, че мелницата на света е безпощадна,
и в нея всичко живо става прах,
Самия аз от Времето ни ще ще открадна,
да знаят внуците, че преди тях живях!
1970г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени