Долитам със облака тъмен
в скалите ти, Мелник,
под южно небе да осъмна
на губери бели.
Присядам, обримчен от грижи,
във избата - чудо
с момчетата буйни и рижи
при виното лудо.
И бавно червеното пия,
а гърлото стяга...
Камата от хладна кания
на масата ляга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse