rudin (Иван Христов)
858 1444
6 oct 2009, 1:24

Мелнишко вино 

  Poesía » Civil
1009 0 12

Долитам със облака тъмен

в скалите ти, Мелник,

под южно небе да осъмна

на губери бели.

Присядам, обримчен от грижи,

във избата - чудо

с момчетата буйни и рижи

при виното лудо.

И бавно червеното пия,

а гърлото стяга...

Камата от хладна кания

на масата ляга.

Започва тук истинска драма:

все Яворов търся,

войводите Гоце и Даме,

Вапцаров навъсен.

С тях в тежка раздумка да седна,

сълзи да изплача.

Родино, красива и бедна,

в теб дишам и крача.

Нагоре по белите урви

пътечката следвам

и в ехо от битките бурни

очаквам в победа

до онзи предел да достигна

под Вихрен, Родино,

там жадна напивка да вдигна -

кръв - мелнишко вино!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??