Мелнишко вино
Долитам със облака тъмен
в скалите ти, Мелник,
под южно небе да осъмна
на губери бели.
Присядам, обримчен от грижи,
във избата - чудо
с момчетата буйни и рижи
при виното лудо.
И бавно червеното пия,
а гърлото стяга...
Камата от хладна кания
на масата ляга.
Започва тук истинска драма:
все Яворов търся,
войводите Гоце и Даме,
Вапцаров навъсен.
С тях в тежка раздумка да седна,
сълзи да изплача.
Родино, красива и бедна,
в теб дишам и крача.
Нагоре по белите урви
пътечката следвам
и в ехо от битките бурни
очаквам в победа
до онзи предел да достигна
под Вихрен, Родино,
там жадна напивка да вдигна -
кръв - мелнишко вино!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
