Долитам със облака тъмен
в скалите ти, Мелник,
под южно небе да осъмна
на губери бели.
Присядам, обримчен от грижи,
във избата - чудо
с момчетата буйни и рижи
при виното лудо.
И бавно червеното пия,
а гърлото стяга...
Камата от хладна кания
на масата ляга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up