Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
18 may 2011, 18:34

Мен цял не могат да ме погребат 

  Poesía » Otra
875 0 9
Сърцето
деликатно ми напомни,
че няма още дълго да живея.

По притчата
за счупената стомна,
водата най-подир ще се разлее,

и влагата
в земята ще попие,
и лепкавата пръст ще ме покрие!

Ала
“Поповата щерка” -
няма как да погребат!

“Пациентката на Врабчев”,
и“Наташа”,
"Пре-мърцук",
а и “Кметът на Маймунци” ... –
вечно ще останат тук!

И ще ги чете народът,
и ще се тресе от смях!

А нали частичка моя -
от сърцето ми –
е в тях!

Най-славните гробари да сберат,
най-лепкавата пръст да подберат,
лопатите им да се изтъпят -
пак цял не могат да ме погребат!

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!*
  • На мене това ми хареса.Следите остават!!!!!!
  • Благодаря ви че прочетохте и за ласкавите коментари - Зики, Устремена птице, Абагар, Петър и Радина! Абагар, прав си, че за да стане поетът безсмъртен, освен че трябва да е велик талант, като Вапцаров, Гео Милев, Ботев, от голямо значение е и как ще загине. И разстрелът или убийството от враговете винаги го прави безсмъртен. Петър, съгласен съм че с възрастта човек се замисля над това какво оставя, с какво ще го запомнят. Но поетът не трябва много да мисли за това, той трябва да си живее живота, пък ако се получи - добре.
    "Живей, поете, докато си жив!
    И на признание не се надявай.
    ...
    Че вятърът когато се обърне,
    или земята като те погълне -
    преди пръстта на гроба да изсъхне
    и споменът за тебе ще заглъхне".
    Такава неблагодарна е участта на поетите.
    Вашите коментари, Розза и Меричка, не ги разбрах добре - положителни или отрицателни са? Кой е доктор Бостанджиев?
    Не разбрах и какво теб толкова те ядоса, Нининини? Че защо да не е поезия, какво му пречи да се нарече поезия? Във всеки случай е стихотворение, какво друго може да бъде. А ако ти се четат рецепти - има къде да ги намериш.
    Прочее, интересна идея подхвърляш - някой поет би могъл да направи сборник със стихотворни рецепти. Аз не бих могъл, не съм достатъчно талантлив, досега имам само две рецепти - "Как се яде диня" и как се забърква фашизъм.
    Но може би те е подразнила самата идея на стихотворението - самодоволството и самохвалството в него? Но то бе написано и публикувано отдавна, мисля че преди 4 години,за да ядосам няколко ника, които ме определяха като празен стихоплетец, а стиховете ми -като "боза" и "гола вода". То беше реплика на злобните им постинги и коментари. Може и те да са прави, но с оценката им аз никога няма да се съглася.
    Освен това си мисля, че ще е чудесно, ако всеки поет от сайта, поне когато стигне до моите години, напише и за себе си такова стихотворение, и то да не изглежда по-смешно от моето!
  • Харесах!!
  • Когато годинките се натрупат,човек се сеща за латинската сентенция VERBA VOLANT,SCIPTA MANENT и ако не е оставил друго,прописва.С надеждата да остави нещо на хората,след като вече го няма.Признанието обаче идва много късно и не може да зарадва автора приживе.Стихотворението ми хареса.ОТЛИЧЕН.Желая УСПЕХ.Не се отчайвай от това,че младите ще ни разберат, когато и те остареят.
  • Привет!
    Да така е.Човек е жив докато е жив спомена за него, докато има човеци да "вървят" по пътечката която е оставил.А вие сте оставили доста...
    Кой днес си спомня за преките и косвени убийци на Вапцаров- никой.
    Те не го разстреляха тогава, те го ИЗСТРЕЛЯХА във времето за да пребъдва през вековете...
    Желая ви още дълги години здраве, за да оставите още много от вашите "следи" за поколенията!
  • На мен ми хареса!
    Това е съдбата на поета...
  • Не си за д-р Бостанджиев, обаче
  • Няма, няма...на томове...
Propuestas
: ??:??