Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..?
Ще ни напомни ли за теб и мен..?
Ще запали ли искрата ни наново..?
Същите ли ще сме утрешния ден..?
Липсва ли ти приказката наша..?
Създадена с надежда и любов..
А помниш ли моята гримаса, щом
видех погледа ти строг...?
Разсмях те и той изчезна.. но
бързо осъзнах.. че усмивката ти щом погледна... се отнасях и летях...
Любов ли беше..?...Аз не зная...
Но изпита го и ти.. кажи..?
А нашата мечта бе любовта ни
просто да гори..
© Кристина Ивайлова Todos los derechos reservados