12 февр. 2017 г., 17:53

Мен и Теб

551 1 0

Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..?
Ще ни напомни ли за теб и мен..?
Ще запали ли искрата ни наново..?
Същите ли ще сме утрешния ден..?
Липсва ли ти приказката наша..?
Създадена с надежда и любов..
А помниш ли моята гримаса, щом
видех погледа ти строг...?
Разсмях те и той изчезна.. но
бързо осъзнах.. че усмивката ти щом погледна... се отнасях и летях...
Любов ли беше..?...Аз не зная...
Но изпита го и ти.. кажи..?
А нашата мечта бе любовта ни
просто да гори..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Ивайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...