12.02.2017 г., 17:53

Мен и Теб

545 1 0

Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..?
Ще ни напомни ли за теб и мен..?
Ще запали ли искрата ни наново..?
Същите ли ще сме утрешния ден..?
Липсва ли ти приказката наша..?
Създадена с надежда и любов..
А помниш ли моята гримаса, щом
видех погледа ти строг...?
Разсмях те и той изчезна.. но
бързо осъзнах.. че усмивката ти щом погледна... се отнасях и летях...
Любов ли беше..?...Аз не зная...
Но изпита го и ти.. кажи..?
А нашата мечта бе любовта ни
просто да гори..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Ивайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...