Мене, в теб да прочетат...
Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат.
Дрипите от мен събличам.
В теб нека тихо полежат -
мойта болка, радостта
и чудните мечти се окрилят.
Когато, мойте внуци се сбъднат
и на тях сестра бъди,
и когато дойде мигът,
стара, пожълтяла, макар да си,
мене, нека в теб, да прочетат...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мина Конарова Todos los derechos reservados
