Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат.
Дрипите от мен събличам.
В теб нека тихо полежат -
мойта болка, радостта
и чудните мечти се окрилят.
Когато, мойте внуци се сбъднат
и на тях сестра бъди,
и когато дойде мигът,
стара, пожълтяла, макар да си,
мене, нека в теб, да прочетат...
© Мина Конарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
