Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат.
Дрипите от мен събличам.
В теб нека тихо полежат -
мойта болка, радостта
и чудните мечти се окрилят.
Когато, мойте внуци се сбъднат
и на тях сестра бъди,
и когато дойде мигът,
стара, пожълтяла, макар да си,
мене, нека в теб, да прочетат...
© Мина Конарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
