Oct 9, 2013, 9:58 PM

Мене, в теб да прочетат...

  Poetry » Other
3.4K 0 26

                 Мене, в теб да прочетат...

 

Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.

Първо вдишвам леко мастиления аромат,

редовете ти със слова дарявам,

притихнали, моите дела тук вече лежат.

 

Дрипите от мен събличам.

В теб нека тихо полежат -

мойта болка, радостта

и чудните мечти се окрилят.

 

Когато, мойте внуци се сбъднат

и на тях сестра бъди,

и когато дойде мигът,

стара, пожълтяла, макар да си,

                                       мене, нека в теб, да прочетат...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...