Мярката "време" човекът създаде,
още мерни единици към нея додаде
и с тях взе да тегли и мери.
После финикийския знак изнамери,
за да може да търгува,
но с него взе и да лъже, да хитрува.
Тъй едни богати станаха,
а други бедни си останаха.
Днес някои считат, че всичко може да се купува,
дори с чувствата да се търгува.
Но апетити и желания,
чувства и наказания,
няма как и с какво да се мерят, макар еквивалент
в пари да намерят, и с пари от някои да се мерят.
Задоволяваме се с "има" и "няма"
и това е най-голямата ни измама.
С "много" и с "малко" - понякога става,
но човекът не престава
и тях да използва, и да се вълнува.
Когато трябва да се купува
е склонен на Дявола душата си да продава!
За пари злодея в себе си той създава.
Битките за власт и пари не престават,
след тях незарастващи рани остават.
Туй, което сам човек си създава
е тленно, временна диря остава.
Но без мяра какво човекът ще представлява?!
Макар Природата да е тази, която ни управлява!...
О, Боже мой, дай ми сила, дай ми вяра!
И нека това да бъде моята мяра,
която да ми запази чиста душата,
за да мога чиста да я предам и на децата!
© Анна Попова Todos los derechos reservados
Имаш ги и с тях си богата, Анна.
Поздрав!