1.04.2008 г., 8:49

Мерки и теглилки

1.7K 0 5
 

Мярката "време" човекът създаде,

още мерни единици към нея додаде

и с тях взе да тегли и мери.

После финикийския знак изнамери,

 

за да може да търгува,

но с него взе и да лъже, да хитрува.

Тъй едни богати станаха,

а други бедни си останаха.

 

Днес някои считат, че всичко може да се купува,

дори с чувствата да се търгува.

Но апетити и желания,

чувства и наказания,

 

няма как и с какво да се мерят, макар еквивалент

в пари да намерят, и с пари от някои да се мерят.

Задоволяваме се с "има" и "няма"

и това е най-голямата ни измама.

 

С "много" и с "малко" - понякога става,

но човекът не престава

и тях да използва, и да се вълнува.

Когато трябва да се купува

 

е склонен на Дявола душата си да продава!

За пари злодея в себе си той създава.

Битките за власт и пари не престават,

след тях незарастващи рани остават.

 

Туй, което сам човек си създава

е тленно, временна диря остава.

Но без мяра какво човекът ще представлява?!

Макар Природата да е тази, която ни управлява!...

 

О, Боже мой, дай ми сила, дай ми вяра!

И нека това да бъде моята мяра,

която да ми запази чиста душата,

за да мога чиста да я предам и на децата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...