edelvais (Анна Попова)
119 1168
1.04.2008 г., 8:49 ч.

Мерки и теглилки 

  Поезия » Друга
1081 0 5
 

Мярката "време" човекът създаде,

още мерни единици към нея додаде

и с тях взе да тегли и мери.

После финикийския знак изнамери,

 

за да може да търгува,

но с него взе и да лъже, да хитрува.

Тъй едни богати станаха,

а други бедни си останаха.

 

Днес някои считат, че всичко може да се купува,

дори с чувствата да се търгува.

Но апетити и желания,

чувства и наказания,

 

няма как и с какво да се мерят, макар еквивалент

в пари да намерят, и с пари от някои да се мерят.

Задоволяваме се с "има" и "няма"

и това е най-голямата ни измама.

 

С "много" и с "малко" - понякога става,

но човекът не престава

и тях да използва, и да се вълнува.

Когато трябва да се купува

 

е склонен на Дявола душата си да продава!

За пари злодея в себе си той създава.

Битките за власт и пари не престават,

след тях незарастващи рани остават.

 

Туй, което сам човек си създава

е тленно, временна диря остава.

Но без мяра какво човекът ще представлява?!

Макар Природата да е тази, която ни управлява!...

 

О, Боже мой, дай ми сила, дай ми вяра!

И нека това да бъде моята мяра,

която да ми запази чиста душата,

за да мога чиста да я предам и на децата!

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??