Къде си, месечино моя?
Къде си? Търся те, а те няма,
а в сърцетo непреклонно мое
гори нестихваща жарава.
Къде си, месечино, през пролетните дни?
Вярно ли е, че птиците умирали сами?
Няма те в сладката и хладна роса,
нито в пролетната умора, нито в кръгозора.
Къде си, месечино, през летните дни?
Дни, в които жегата - човека мори.
Няма те в полята, ни в житата,
не те намирам даже в небесата.
Къде си, месечино, през есенните дни?
Не те намирам в изсъхнали гори.
През сланата строга те не виждам
и на жълтите листа завиждам.
Къде си, месечино, през зимните дни?
Не те намирам до замръзнали реки.
От небето сняг вали безспирно,
дали това са твоите сълзи?
Месечино моя, свидна и добра,
поне за нощ тихо ти ела,
появи се и небето запали,
стига ми да видя, че това си ти.
Цял живот теб търся, месечино,
но все те бъркам, все те не намирам,
все на чуждо рамо кацаш,
все в чужди очи скачаш.
Кога ще те срещна, месечино?
Кога и аз ще оглупея?
Кога ще спра да тлея
и весел песен ще запея?
© Емил Todos los derechos reservados