Къде си, месечино моя?

Къде си? Търся те, а те няма,

а в сърцетo непреклонно мое

гори нестихваща жарава.

Къде си, месечино, през пролетните дни?

Вярно ли е, че птиците умирали сами?

Няма те в сладката и хладна роса,

нито в пролетната умора, нито в кръгозора.

Къде си, месечино, през летните дни?

Дни, в които жегата - човека мори.

Няма те в полята, ни в житата,

не те намирам даже в небесата.

Къде си, месечино, през есенните дни?

Не те намирам в изсъхнали гори.

През сланата строга те не виждам

и на жълтите листа завиждам.

Къде си, месечино, през зимните дни?

Не те намирам до замръзнали реки.

От небето сняг вали безспирно,

дали това са твоите сълзи?

Месечино моя, свидна и добра,

поне за нощ тихо ти ела,

появи се и небето запали,

стига ми да видя, че това си ти.

Цял живот теб търся, месечино,

но все те бъркам, все те не намирам,

все на чуждо рамо кацаш,

все в чужди очи скачаш.

Кога ще те срещна, месечино?

Кога и аз ще оглупея?

Кога ще спра да тлея

и весел песен ще запея?