С кривите капли дойде февруари
в месопустната седмица тупна
зимата хвърли в лицата шамари
на грешната плът целокупна.
Жената запецна топора от думи
и в търлъци лисичи опашка подви
поглед разтвори в сластни локуми
и ръбовете ми честни до дъно изпи.
Тиквата стопли във фурната нежна
воденичния камък в косата си скри
месата разголи на бурята снежна
за поста душата червива смири.