Месопустна

С кривите капли дойде февруари

в месопустната седмица тупна

зимата хвърли в лицата шамари

на грешната плът целокупна.

Жената запецна топора от думи

и в търлъци лисичи опашка подви

поглед разтвори в сластни локуми

и ръбовете ми честни до дъно изпи.

Тиквата стопли във фурната нежна

воденичния камък в косата си скри

месата разголи на бурята снежна

за поста душата червива смири.