МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж.
Асфалтът дими и в зноя топи се -
тъй както надежда родена в съня.
Свистят колелата на дните, а ти си
незнайния пътник, изгубен в деня.
Да можех да махна с ръка и потегля
нанякъде, само далече оттук:
където натрапливо в мрака отеква ...