Местожителство
МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж.
Асфалтът дими и в зноя топи се -
тъй както надежда родена в съня.
Свистят колелата на дните, а ти си
незнайния пътник, изгубен в деня.
Да можех да махна с ръка и потегля
нанякъде, само далече оттук:
където натрапливо в мрака отеква
гласа на съседа, моторния звук.
Но, стискайки зъби, поемам послушно
след тази потребност, насаждана в мен,
която наивно-ревниво ми шушне,
че в двайстия век съм законно роден...
Издъхват безсилни реки и горите -
останки от дните на наште деди.
И вместо бизони, множат се колите,
изпълвайки въздуха с димни следи.
Земята е болната майка, която
безмълвно ни маха от родния праг.
Дали ще се върнем при нея, когато
с прогреса по сметка сме сключили брак?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
