Любо (Любен Стефанов)
86 202
10.05.2007 г., 14:18 ч.

Местожителство 

  Поезия
673 0 7

МЕСТОЖИТЕЛСТВО

Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж.


Асфалтът дими и в зноя топи се -
тъй както надежда родена в съня.
Свистят колелата на дните, а ти си
незнайния пътник, изгубен в деня.


Да можех да махна с ръка и потегля
нанякъде, само далече оттук:
където натрапливо в мрака отеква
гласа на съседа, моторния звук.


Но, стискайки зъби, поемам послушно
след тази потребност, насаждана в мен,
която наивно-ревниво ми шушне,
че в двайстия век съм законно роден...


Издъхват безсилни реки и горите -
останки от дните на наште деди.
И вместо бизони, множат се колите,
изпълвайки въздуха с димни следи.


Земята е болната майка, която
безмълвно ни маха от родния праг.
Дали ще се върнем при нея, когато
с прогреса по сметка сме сключили брак?!

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??