Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
11 oct 2011, 23:54

Мeта 

  Poesía
494 0 1
И аз съм полегнал до теб, но отвъд
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.

Където отмъквам току от Къделята
по някоя късичка нишка,
издраскана с укор, изпръскана с мъст,
със ревност, без дори да е ничия.

Но тя не се къса, а вяло трепти –
опъната в хаоса на времето.
Дълбоко в сърцето, дълбоко кървиш –
ти, мъчничко мое вретено.

Стопи се кълбото от бели конци,
разплете се кухата вечност.
Изнасилена, гола, във нея крещи
душата със вопли:
,,Човечност!’’

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих,дълбок проницателен замисъл и търсена човечност,която се среща вече рядко,тя стана като подправка на живота ни!Поздрав!
Propuestas
: ??:??