Мeта
679
0
1
И аз съм полегнал до теб, но отвъд
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята
по някоя късичка нишка,
издраскана с укор, изпръскана с мъст,
със ревност, без дори да е ничия.
Но тя не се къса, а вяло трепти –
опъната в хаоса на времето.
Дълбоко в сърцето, дълбоко кървиш –
ти, мъчничко мое вретено.
Стопи се кълбото от бели конци,
разплете се кухата вечност.
Изнасилена, гола, във нея крещи
душата със вопли:
,,Човечност!’’
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята
по някоя късичка нишка,
издраскана с укор, изпръскана с мъст,
със ревност, без дори да е ничия.
Но тя не се къса, а вяло трепти –
опъната в хаоса на времето.
Дълбоко в сърцето, дълбоко кървиш –
ти, мъчничко мое вретено.
Стопи се кълбото от бели конци,
разплете се кухата вечност.
Изнасилена, гола, във нея крещи
душата със вопли:
,,Човечност!’’
© Константин Дренски All rights reserved.
