18 ene 2006, 8:37

Метафизична физичност

  Poesía
1.1K 0 2
Таванът е сив
и лепкав -
пространствен срив
на битието
по абцисата
на забравата.
Защото таванът
над главата ми
и се стича
навсякъде...
Ордината
на спомена
изпарява се,
а после отлита
към тавана.
От там се стича
към пода
разбит...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писателче, благодаря А относно другите коментари - определено не съм визирала ученето
  • Хареса ми
    Напомня ми как седя, уча и нищо не научавам. тавана е далеч по интересен...ако си го представиш :о)

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....