Jan 18, 2006, 8:37 AM

Метафизична физичност

  Poetry
1.1K 0 2
Таванът е сив
и лепкав -
пространствен срив
на битието
по абцисата
на забравата.
Защото таванът
над главата ми
и се стича
навсякъде...
Ордината
на спомена
изпарява се,
а после отлита
към тавана.
От там се стича
към пода
разбит...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Писателче, благодаря А относно другите коментари - определено не съм визирала ученето
  • Хареса ми
    Напомня ми как седя, уча и нищо не научавам. тавана е далеч по интересен...ако си го представиш :о)

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...